ТЯ

Сняг се сипе на парцали,
аз пък мръзна,
но кога ли,
ще те видя там,
у нас под топлия юрган?

Чакам, чакам, вече час
и се моля да идем ние в нас
Че вън е страшна, бяла зима,
а ако знаеше какво ми има ..

Мене страшен махмурлук ме обори.
Пихме ние късно до зтри,
на студентския купон,
където се накърках като слон.

Мина време, бесен, мисля си
„Гергана ще дойде ли?”
И предполагах нервен аз,
че си ме вързала тогаз.

И отказал се да чакам,
те виждам на отсрещният тротоар
и хуквам да те гоня.
Бягах като каруцар!

Спря се ти и ме погледна,
гушна се в мен и рамо облегна.
И тогава се успокоих,
и сякаш наново се преродих.

Бяхме после само двама,
сами в студената савана.
Влюбих  се във тебе аз
и не усещах белият мраз.